_Малта - остров приличен на крепост. Това обстоятелство изключително бързо ме пращаше в детските ми спомени с книгите на Дюма и Жул Верн. Когато тръгнах да го покорявам знаех съвсем малко.Днешната столица на Малта – Валета или Ла Валета, носи името на гасконеца Жан Паризо де Ла Валет – Великия Магистър, организирал отбраната на острова през 1565 година и отблъснал атаките на турците. Веднага след решителната битка най-добрите архитекти на Европа се събират,
за да построят Валета, “града от джентълмени за джентълмени”.    

 Получава се селище в кремав цвят, обляно в слънце и съчетало овалните форми и очарованието на Изтока със западните архитектурни умения, аскетизма на Средновековието с хуманизма и духовното богатство на Възраждането. Според някои източници това е първият град построен по проект. Улиците така са разположени, че морският бриз да може да преминава от единия до другия край на града за да разхлажда изключително сухия и горещ климат.По правите улици на Валета отекват копитата на коне, които теглят колоритни файтони – кароцини. Сякаш времето е спряло. От града лъха спокойствие и някаква английска резервираност. Езикът на жителите му е еклектичен и трудно определим.

С 7000 годишна история, малтийските острови са едни от най-старите по култура и наследство. Островите преминали през неолита,златния период, останки от които са загадъчните мегалитни храмове, посветени на богинята на плодородието. По-нататък, на финикийци, на картагенци, на римляни и византийци, всички оставили своите следи върху островите.
Притегателната сила на столицата е голяма, но най-важната и забележителност си остава катедралата “Сейнт Джон”. Строена от 1573 до 1577 година, отвън тя е скромна и строга, но интериорът и е пищен, в стил барок, стените и са украсени с многобройни платна и скулптури. Осем малки църкви, по-скоро параклиси, наречени обержи, символизират осемте националности на участниците в кръстоносните походи и оформят краищата на огромен кръст. Тук, под основния олтар, е гробницата със саркофазите на Великите Магистри.
В Малта е единственото място където може да видите икона на Павел без Петър. Историята разказва, че през 60 г. от н.е. край сегашния плаж Сейнт Пол"с Бей, на път за Рим, където щял да бъде изправен пред имперския съд, е претърпял корабокрушение апостол Павел. Според легендата корабът с който пътувал Павел,се разбил в скалите край острова. Местните рибари го спасили и до ден днешен го почитат повече от всеки друг светия. Това се отразило и в иконописите. Тук може да бъде видяна и голяма икона от византийско време, както и много други оригинални исторически артефакти.
Малта е островна страна в която със закон за строителство се използва малтийски камък. Този факт превръща страната в действащ, реалистичен свят на миналото. Островът не е голям. В най-дългата си част е 27 км а в най-тясната около 7км. Това не му пречи да притежава една от най-големите писти за кацане в европа. Теоретично два боинга Джъмбо джет могат да кацнат успоредно. Това разбира се малтийците са получили като наследство от Англичаните, които са владели острова 164 години.А това е било до 1964 год. когато окончателно Малта получава независимост.А десет години по - късно става република. Големите военни хангари, останали от военните бази на англичаните са превърнати в цехове за леене на стъкло. Невероятни произведения на стъкларското изкуство могат да бъдат открити тук. Плодове от стъкло, които спокойно би могъл да объркаш със изстински, или чаши и вази с причудливи форми. Пак като наследство Малта получава и най-големия док за ремонт на кораби в региона. Което я прави изключително привлекателна дестинация за яхти и сравнително малки кораби.
Строена по такав начин, че да се отбранява лесно, Малта винаги е била обект на набези и нашественици. Тук няма планини, гори, реки и езера. Пейзажът е разлети хълмове, чиито контури са причудливо разчупени от кацнали на върха им старинни укрепления и стени, малки терасовидно оформени ниви, отделени една от друга с ниски каменни огради или кактуси.
Първото, което ще направи впечатление на европейския посетител (пък и не само на него) е лявото движение. Доста стресиращо е да обърнеш глава на ляво по стар навик от дома и аха да пресечеш, и от дясната ти страна профучава забързан автомобил, чиито водач си няма хал хабер от това, че сте свикнали на дясно движение. Иначе, на пешеходна пътека и светофар спират за да направят път на пресичащия.
На острова живеят близо 400 000 души. В себе си носят гените на финикийци, картагенци, римляни, гърци, араби, рицари йоанити, англичани , италианци. Всички те в различен период от вековното развитие на островната държава са искали да я притежават. Поставена в средата на средизимно море, на пътя на търговските кораби, между европа и африка, малта винаги е била апетитна хапка за великите сили. Малтийският звучи странно. И това е така защото от 870 до 1091 год ,когато арабите са властвали над острова, те са оказали силно влияние върху езика. 60 процента от думите имат арабски произход, останалите са смесица от италиански, гръцки, английски и малко испански.Въпреки всички перипетии острова успява да запази християнството. Католицизма се усеща навсякъде. От всеки ъгъл надничат статуи на светци, кръстоносци и деви марии. Къщите в старата част на града ми приличат на малки цитадели, стилът им е подобие на сецесион - причудливи силуети, но с лек мавритански привкус. В Малта има 365 катедрали, горе-долу на 1000 човека се пада по една, като много от тях са почти с размерите на Александър Невски.
Дизраели нарича Валета “град на дворците”, но повечето от тях отвън приличат на крепости с железните си врати и повдигащи се мостове. Най-прочут е дворецът на Великия Магистър, свързан с двореца на Ордена. Залите са много и богато украсени. Изключителен интерес предизвиква тази, в която някога се е събирал орденът и в която днес заседава Парламентът на републиката. Нарича се Залата на килимите, заради прекрасните и ръчно изработени килими и огромните гоблени по стените. Оръжейната зала пък е побрала оръжия и доспехи от различни епохи, принадлежали на знатни родове. Някои от тях са уникални и с голяма историческа стойност. Ценен експонат е каретата на Наполеон Бонапарт.
Когато говорим за градове в Малта, която е по-малка като площ от София, сами разбирате че всичко е в доста по малки размери. Често преминаването от единия град в другия става неусетно или дори не разбираш. В Моста (малък град) се намира една от четирите най-големи куполни църкви в света - "Света Ана". С нея е свързана и една невероятна история, която хората тук все още разказват с вълнение - през Втората световна война нацистка бомба пробива покрива по време на служба, пада на пода и… не избухва.Разбира се най-големия и на-красивия както и най-укрепения е Ла Валета- столицата на Малта. Влизането по суша става през три порти снабдени с падащи мостове, които днес не се вдигат, разположени на различни нива. Това е осигурявало добра видимост на всяка една от площадките и възможност да бъде атакуван нападателят. Може би добрата отбрана и храбрата защита на Валета е успяла да задържи турските нашественици почти пет месеца под стените на града през 1565 год.Обсадата завършва с тежко поражение на турците. След тази победа започва "златният век" в историята на Малта.
Древната столица на Малта, построена от арабите през ІХ век и намираща се на десетина километра от днешната се нарича Мдина.
Градът на мълчанието, разглеждам крепосните стени и кули построени още през IX век. Панорамата, която се открива към цяла Малта е наистина великолепна. Разхождам се из града ,влизам в катедралата Св. Павел и разглеждам красивите къщи, построени преди повече от 400 години. Мдина е истинско островче на света на Средновековието, голяма, напълно запазена крепост с яки и дебели стени,оградени с ровове. Влизаш през вратите, украсени с релефни гербове и вече се намираш в град с тесни и криволичещи улици, покрити с плочи. Тук-там по къщите са окачени тежки фенери от ковано желязо. Никакво оживление, никакъв шум. Няма фабрики, предприятия и работилници, няма дори магазинчета за сувенири.Това е бил градът където са живяли рицарите. По късно през вековете, благородниците и в по - ново време тежката аристокрация. От векове градът не е действаща столица и е запазил колорита на миналото.До ден днешен в този Град на мълчанието живеят наследниците на някогашните кръстоносци.
На Малта е напълно невъзможно човек да се изгуби и, ако все пак успее, то това ще да е резултат от усилени старания. Първо. Всички автобуси ходят до Валета. Второ. Малтийците са толкова любезни, че чак е подозрително в първия момент. Особено ако става дума да ви упътят за някъде, склонни са да зарежат работата си и да ви заведат до където трябва. Понякога, дори да ви закарат, ако са в същата посока. Няма място за страх и недоверие. Престъпността там е практически непозната. Те дори вратите на къщите си не заключват, че понякога даже не ги и затварят. Най-много да проснат една рогозка да не влиза прахоляк и боклуци от улицата. Тук се сещам да кажа, че уличната мръсотия е превърната в нещо като изкуство от типа на фън шуй.
Слима и Сейнт Джулиън"с са градовете, в които са концентрирани голяма част от хотелите и заведенията, а по крайбрежната алея денонощно се разхождат туристи. Тук е и единственият небостъргач в Малта, наречен “Портомазо”. В неговото подножие се намира пристанище за луксозни яхти, няколко скъпи ресторанта и прекрасен винен бар, чийто персонал е изцяло от българи. Тук трябва да спомена че в Малта живеят над 5000 българи. Трудно е да отидеш някъде и да не срешнеш наш сънародник. Стотина метра по-нататък е “Пачевил”, свърталището на бохемите и центърът на нощния живот. Човек доста трудно се придвижва сред тълпите туристи, които си приличат единствено по това, че са млади и в добро настроение. Дискотеките се подредени непосредствено една до друга, входът навсякъде е безплатен, а заредените с енергия и екстази купонджии по цяла нощ извършват “браунови” движения между тях. Латино и салса феновете се събират във "Фуего", тийнейджърите предпочитат "Хавана", "Фуутлууз", "Емпайър", "Ди Али", в "Мисфитс" пускат есид джаз и чил аут, в "Сабор" и "Плейсис" - хаус и техно. Среднощният тур обикновено приключва в "Ред Скуеър", сборен пункт на почитателите на електронната музика, в който диджеите на "Съблайм", симпатичните барманки и дилърите на всевъзможни "освежители", държат “зомбитата” в плен поне до 8 сутринта...
Утрото беше свежо. Закуската вкусна. Храната в Малта е вкусна и порциите са големи. Останал спомен от англичаните е традиционната английска закуска. За човек като мен който непрекъснато пие кафе, беше голямо удоволствие да си поръчам каничка кафе с каничка мляко на цената на едно кафе със сметана.
Гозо е вторият по големина остров от Малтийския архипелаг. Той се отличава с изобилието от зеленина и необичайните си тишина и спокойствие. От малтийското пристанище фериботът изминава 6-километровия воден път до Гозо за около 20 минути. Преди това минава покрай другите две малки островчета - Комино и Коминото.

На най-малкия остров - Комино - адресно регистрираните са трима души, има само един скъп хотел и неописуема синя лагуна
 С името на остров Гозо, се свързва легендата за прекрасната нимфа Калипсо - дъщеря на бог Атлас. Според легендата тя се влюбила в Одисей, който връщайки се от троянската война претърпял корабокрушение край бреговете на остров Гозо. Нимфата му предоставила гостоприемството си и му обещала вечна младост и безсмъртие ако остане при нея. Осем години се опитвала Калипсо да накара Одисей да се влюби в нея. Накрая се отказала от плановете си и помогнала на Одисей и спътниците му да построят нов кораб и следвайки звездите да се върнат в Итака.
Пещерата в която според легендата е живял Одисей с Итака не е особено гостоприемна. Влизането е трудно, а вътре е тъмно и човек трябва да внимава да не си удари главата в ниския таван. Разбира се аз влязох колкото се може по-навътре използвайки свещ за осветление, предоставена ми от любезния ни гид, с надеждата да открия нещо изключително интересно. Уви, само голи стени. Пещерата се намира на една скала в подножието на която се намира един от най-прекрасните плажове - пясъчната ивица Рамла край селцето Надур. Покрит с златен пясък и бряг извит като сърп. Слизането до него е по стръмна пътека, която се провира през обраслите с храсти склонове. Съвсем близо се простира оранжево-червеният пясък на плажа Сан Блас. На около 2 км е раят на гмуркачите - Алабастровите пещери с коралови образувания, където целогодишно се събират любители на подводните спортове.
Гозо, наричан още "житницата" на архипелага, е дълъг 14,5 км и широк 7,2 км. Зелените му хълмове и красиви заливи се виждат отдалече, като обещание за вълнуващо преживяване. Над тях се издигат кулите на Цитаделата. Около една четвърт от 30-хилядното население на острова живее под крепостта, в столицата Виктория, чието древно име е Рабат. До нея пътят минава през очертани с дребни камъни полета, плодородни ниви, бодливи кактуси, стотици видове различни растения, портокалови и маслинови дръвчета, ферми, малки селца с ниски къщи и плоски покриви, пъстри пазари.
Истински бях впечатлен когато пътувайки с колата към цитаделата, видях в полето на не висок хълм статуята на Исус, копие на Исус от Рио де Жанейро. Естествено беше да го кръстя Исус от Гозо. По нататък в едно селце пред мен изникна вятърна мелница. Зад нея се виждаше морето, а от мястото на което бях застанал тя се издигаше застрашително високо в небето.

През ХVI век, когато пирати нападали острова и отвеждали населението в робство, жителите му се криели зад дебелите стени на Цитаделата. Част от средновековните къщи са запазени сред крепостните стени. Някои от тях са превърнати в ресторантчета, други са музеи. Сред тях се издига внушителна катедрала, проектирана от малтийския архитект Лоренцо Гафа. При ясно време оттук се вижда почти целият архипелаг.

Каменни стъпала водят надолу към центъра на столицата Виктория, очертан от площада и сградите около бароковата катедрала "Сейнт Джордж". От него тръгват характерните за малтийската архитектура тесни калдаръмени или павирани улички с ниски къщи, които създават впечатление за един различен свят, изникнал като че ли от Средновековието.

Колоритът се допълва от открития пазар с десетки сергии, препълнени с плодове и зеленчуци, морски и рибни деликатеси и най-вече с типичните художествени занаяти - ръчно изплетени дантели и везани покривки, изработени от жените на Гозо, както и дрехи от коприна и местна вълна. До тях са "мъжките" стоки - керамични, стъклени и сребърни филигранни изделия. И много малки ресторантчета с местна кухня - яхния от заяк, пай с яйца, сирене и макарони, домашно козе сирене с пипер, риба, калмари, октоподи. Препоръчаха ми още археологическият и етнографският музей. Но на подобно място трудно можеш да видиш всичко наведнъж.

Столицата на Гозо-Виктория е известна още и като музикална столица на архипелага със своите две опери и няколко фестивала. Малтийците обичат празниците. Всяко едно селище има свой фест, който завършва с грандиозни фойерверки. В него присъстват непременно поклонение към светеца, карнавал, водна регата и надпревара с коне и понита. Улиците се украсяват с много знамена и хиляди разноцветни светлини.

Недалеч от Виктория се намират уникалните гигантски скали Джгантия, които някои оприличават на четирилистна детелина, други на огромна гъба. Казват, че единствено тук по време на равноденствие слънчевите лъчи преминават през процепите в зидарията на Храма, датиран отпреди 6 000 години.

Плажовете на Гозо са по-живописни от малтийските. Природата е изсипала на Гозо толкова чудеса,че в един момент си мислиш колко е несправедливо това спрямо твоята страна. Но когато се озовеш пред огромната каменна арка на Лазурния прозорец, не можеш да не извикаш от възторг. Сребристите вълни на синята морска вода обливат скалите и през "прозореца" се свързват с Дуейра - вътрешното море - езеро с диаметър стотина метра, преградено от огромна скала, в която има тесен проход. На пристана чакат лодки, чиито собственици са готови да прекарат туристите през прохода направо в открито море. В радиус от 200 метра по това средиземноморско крайбрежие са струпани може би най-зашеметяващите морски пейзажи.

Малтийците боготворят историята си и смятат, че всичко най-старо е при тях. Такова е впечатлението ми от остров Гозо, където са най-старите неолитни жилища, най-старите крепости, най-старата ръчно произведена дантела.

Вечерта прекарах с приятели в дискотека. Беше забавно и весело. Млади хора които се веселят без ограничение от години, националност и език. За миг си помислих, че мечтите на всички мечтатели са се сбъднали. Светът е станал едно голямо красиво място за живеене без значение къде си се родил.

Марвин Николов

Maltiiciite sa hora s mnogo niska kultura,i lo6i manieri,vseki den se sbluskvam sus arogantnosta im i prostotiata im..